Нашето време

Миналото тъмно нека си остане там, където е –

                            далече, много далече!

Със бури черни, със сняг, със дъжд, с пронизващ вятър,

                            който още ме връхлита.

Нека е далеч от мен, защото аз не искам

                            да си спомням за миналото черно!

Сега изгрява чистата дъга във моето настояще.

                            Тя носи ми безбрежна красота,

усмивки и прегръдки, заличили тежкото и черно минало.

                            Държиш ме за ръце, Аморе мио, и казваш ми,

че всичко черно е отминало

                            и е далече, тъй далеч от нас!

Сега си тук, очи в очи се гледаме

                            и хващаме прекрасната дъга

във времето – тъй чисто и безветрено

                            и любовта от нас блести !

Безпаметни за миналото сме,

                            но със ръце отворени за настоящето!

19 април 2015

Палма де Майорка